Често чуваме хули към Бог, че ни е създал за да се гаври с нас, да си има играчка. Сега ще ви представя гледището на Апостолската Съборна Православна Църква и на всички хора със свят живот в нея, които по пътя на духовната борба и с велико смирение са стигнали до истините.
       Първо, Бог е троичен - има 3 лица, в едно същество. Още в кн. Битие се загатва Неговата несамотност със следното:  " [1:26] След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие", и: "[2:18] И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен."  и т.н. и т.н. Какво знаем за Бог - че е любов. Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий са и пребивават в любов, и блаженство, и не от егоизъм създават човека, а защото искат да го приобщят към Божественото Царство, в което пребивават.
     Нека се замислим, защо Бог умира на кръста? Не може ли Той да остави Църквата зад себе си, да умре от естествена смърт и да ни спаси по друг начин? Не, защото ние сме Неговото творение и Той иска да ни покаже най-важното, най-ценното - любовта.
    А какво е любовта? Истинската любов е жерта, смирение и смърт. Каква смърт? Ето един пример, който ст. Паисий дава: Носят 10 сливи, аз много обичам сливи, но знам, че и ти обичаш и ти казвам: аз ще си взема само 2, коремът ще ме заболи, изяж останалите 8. По човешката справедливост аз ще взема 5 и ти 5, но по Божествената аз ще умъртвя себе си, желанието си да изям повече и ще ти дам моите. И тогава човек чувства Божествената радост и мир, той всъщност  умирирайки за ближния, възкръсва за един чуден живот.¹       
     Знаете ли, че най-тежкото наказание при евреите от онова време е било убийство с камъни. Обаче те толкова били озлобени към Най- незлобливия и Най-смирения, че направили изключение и изискали от Пилат да Го умъртви с най-позорното наказание кръстната смърт. И нека си представим, предишните дни Господ Иисус Христос - бил бит и бичуван с шипове, които се забивали в плътта Му и я раздирали, след това бил отведен на Голгота - оставен да виси на кръста на гвоздеите, които пробивали ръцете и нозете Му. Представете си тежестта на тялото Му, раните, болките. Но това не е краят, не забравяйте и всичките хора, които са Му се присмивали, обиждали са Го и са Го хулели. И въпреки това, погледнете ръцете на иконата му, приканящи човека към обятията Му. Велик е Нашият Бог, велик е с Ноговото смирение и любов!

---

¹ Ето тук можете да откриете още от него: http://www.sveta-gora-zograph-stpaisii.com/StPaisii.html