Постът е възприеман широко като диета. Но това ли е той в същността си? А поста светци ли ни прави? Съвсем категорично можем да отговорим и на двата въпроса- не! 
Ограничаването в храната само по себе си не е святост, не е добродетел, ако не е с духовна цел. Това е един начин да се дисциплинираме.  И отслабвайки плътта, душата закрепва¹. Вместо послушание към собственото желание на плътта да хапнем някоя глезотийка, ние проявяваме послушание към духовния си разсъдък и към повелите на Църквата. Поста обаче е и духовен, когато е съчетан с усилия на волята да върши добрини, да се приближава към Бога, да съзерцава, преблагия и премилостивия си Създател.
Някой от нас може ли да каже, че познава Създателя си? Аз не мога да твърдя, че напълно Го познавам! А каква е целта на всичко в Църквата - молитвите, поста, ограничението в съня, удобствата и удоволствията, покянието, изповедта? Да се освободим от тежестта на света и душата ни с лекота да полети към Господ и да Го приемем в себе си, чрез Св. Причастие.
И какво е истинската свобода? Да правим каквото ни скимне ли? Не, разбира се! Който мисли, че задоволявайки всяко свое желание манифестира свобода вероятно се нуждае и от светлината на фенер през деня, за да вижда². Тези спонтанни желания, които не са породени съзнателно в нас са в дълбината си поробители, на които служим. Свободата се състои не в свободията, а в това да не те ограничава храна, сън, лошо поведение към теб, за теб да няма страст(в превод страст, значи страдание). 
Представете си във вас винаги, без значение от обстоятелствата, да цари мир, бодрост, любов и в същото това време да пребивавате в съзерцание на Бог.








¹ Разбира се в Православната Църква болните, старите, децата до 7, бременните и кърмачките не постят, защото те така или иначе са с изнурени тела.
²Израз използван от Ем. Зола